Като град за живеене и правене на бизнес Бургас има своите безспорни предимства – за едни това е морето, за други добрата му свързаност. Но макар да е сред водещите области по инвестиции и бизнес активност, регионът години наред не можеше да навлезе в модерната икономика и да се конкурира с технологичните и аутсорсинг постижения на София или Пловдив. Сега, изглежда, вече са направени първите стъпки в тази посока, като промяната личи както от броя на развитите български и чуждестранни IT компании, които отварят офиси в града, така и от броя на фирмите местно производство.
Малко по малко Бургас разраства своя собствена екосистема, при това такава в пълния смисъл на думата – със затворен цикъл между частния сектор и образованието.
Не всички причини за подема на IT индустрията са позитивни: заплатите в региона са осезаемо по-ниски спрямо тези в София, дори когато се извадят общите икономически фактори. Този минус може да се превърне и в плюс, защото при спад в приходите на големите IT компании в страната заради коронавируса те могат да се насочат към Бургас, където вече има създадени условия.
Как Бургас стана IT център
Няма как коронавирусът да не ни притеснява, но променената ситуация е и възможност за по-бърза дигитализация в много сфери на обществения живот, бизнеса и образованието
Развитието на технологичния сектор в града се случва през последните пет години. От 2015 г. насам все повече фирми се установяват в Бургас със свои клонове, а това води след себе си и напредък в други сектори.
За съжаление и в Бургас, както в цялата страна, основна спънка за инвестициите и растежа продължава да бъде недостигът на кадри за този отрасъл. Черноморският град усеща това дори повече заради по-малките си мащаби, демографските и миграционни процеси.
Около 70% от завършващите там напускат областта. Ето защо усилията за подпомагане на развитието на IT сектора идват по няколко различни линии. От една страна, самата община е силно заинтересована от привличането и създаването на благоприятен климат за IT компаниите, а от друга, образователната система показва повече гъвкавост, отколкото в други, по-големи градове, и вече успява частично да допринесе за производството на кадри, които да запълнят глада на бизнеса.
В момента в Бургас офиси имат утвърдени компании като „Аксидиа“, „Булпрос“, „Мусала софт“ и „Скеъл фокус“, както и фирмата за аутсорсинг на бизнес процеси Sutherland. „Местното производство“ включва „Джей софт“ и Codific, която е регистрирана и се управлява от Белгия. Повечето от тях са час от „ИКТ клъстер Бургас“, в което членуват над 30 компании с общо над 2000 служители.
„Местоположението и достъпността на Бургас със сигурност са от значение. Амбициите на местната власт градът да се превърне в привлекателно място за работа и живот с фокус върху привличането на IT фирми също помага“, казва пред „Капитал“ Петко Георгиев, председател на клъстера в Бургас. Георгиев е едно от публичните лица на местния бранш, а самият клъстер съществува от 2016 г. с цел да работи да развива внедряване на технологии в малки и средни предприятия, както и да създаде по-добра връзка между публичния и частния сектор.
„Развитието на града като IT дестинация изглежда като естествен процес, но това всъщност е резултат от дългогодишно сътрудничество между клъстера, общината и образователните институции в града“, добавя още Георгиев.
На гости на морето
Най-силно впечатление сред фирмите в града прави присъствието на множество софийски имена, които са добре познати в цялата страна. Така например „Скеъл фокус“ основава свой офис с 40 души в Бургас през 2018 г. Компанията има и клон на частната си академия по програмиране ScaleFocus Academy, който отвори в края на 2019 г. Оттогава насам през ускорени обучения са преминали стотици курсисти.
„През последните години на преден план в Бургас излезе развитието на IT екосистемата – отваряне на гимназия по програмиране, нови офиси на софтуерни компании и други, коментират от „Скейл фокус“ пред „Капитал“. Ние искаме да оставим положителна следа в локалните екосистеми и затова решихме да открием офис.“
Добрите намерения не са единствената причина за силното присъствие на бизнеса. Ниските разходи вероятно са далеч по-важен фактор. Средната заплата в IT сектора в града е близо два пъти по-ниска – 46%, спрямо средната за страната в отрасъла, сочат данните на НСИ за 2018 г., откогато е последната налична в статистиката.
Този фактор се комбинира с друг – че образователната система в Бургас изглежда далеч по-добре организирана и насочена към създаването на кадри, отколкото тази в други градове. На практика всички гимназии в града имат паралелки по програмиране, а една от тях – Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации, е изцяло насочена натам.
„Важните фактори, които ни насочиха към региона, са наличието на учебни заведения с фокус IT и устойчивото развитие на Бургас. Ако има проблем, той е недостигът на кадри, който го има навсякъде по света. В Бургас обаче беше създадена цяла гимназия по програмиране, което е дългосрочна стъпка за разрешаване на проблема с намирането на специалисти“, коментира Елена Маринова, президент на „Мусала софт“. Компанията има офис в града от 2013 г. и е една от първите, дали начало на тенденцията за разширение в посока изток.
Коктейлът от ниски заплати спрямо средното за страната и постоянен приток на кадри, както и липсата на убийствена конкуренция, каквато има например в София, е най-краткото и добро обяснение защо толкова много фирми се насочват именно към Бургас. По всяка вероятност превръщането на града в дестинация за все повече компании ще доведе до повече конкуренция и повишение в нивото на заплатите.
Между притеснението и оптимизма
Големият въпрос, от който се вълнува бизнесът днес, е за ефектите от коронавирус пандемията върху икономиката. Ясно е, че ще има и печеливши, и губещи.
Като туристическа дестинация Бургас ще бъде ударен силно и в краткосрочен, и в дългосрочен план. Когато говорим за технологиите обаче, проклятието може да се превърне в благословия, завишавайки още повече броя на компаниите, които биха били привлечени от града заради по-ниските разходи.
„Няма как свиването на икономиката заради коронавируса да не ни притеснява, защото засяга всички икономически отрасли, а в Бургас един от основните е туризмът“, казва Петко Георгиев. „Но променената ситуация е и възможност за по-бърза дигитализация в много сфери на обществения живот, бизнеса, образованието и административните услуги. Клъстерът може да помогне с намирането на нови, локални решения, които да развият кръгова икономика“, обяснява още той.
Същевременно ИКТ клъстерът ще се опита да продължи и развитието си по плановете отпреди коронавируса. А те са насочени основно към създаването на повече стартиращи компании в региона и отглеждането на чисто бургаски предприемачи. В бъдеще време се предвижда мащабен проект съвместно с общината, наречен „Югоизточен дигитален иновационен хъб“, или за по-кратко – „Дигихъб“. Той трябва да доведе до по-бърза цифрова трансформация на производствените предприятия в индустриалния парк и предприятията в КРИБ чрез достъп до умни машини и технологии в сътрудничество с компаниите от IT сектора.
Дейността на клъстера вече дава и плодове. През март организацията приключва друга своя програма – 18-месечната StartupHub.BG, която се финансира по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Крайният резултат е създаването на 40 нови стартъпа в града – огромен брой за мащабите на Бургас.
Най-важното и за стартиращите компании, и за цялата екосистема там обаче, тепърва предстои: да успеят да се задържат над водата, а после и на гребена на вълната до нейното пълно и успешно овладяване.
Източник: Капитал
